Трябва да търпя заради детето. Страхувам се от това изречение. Това не е голяма работа – аз се страхувам от много неща. Някои страхове обаче преминават и върху децата. Аз съм Клара. Аз търпя. Заради детето?

Майка ми беше търпяла. На този етап вече простих, че в крайна сметка, след много години тормоз, тя взе решение да напусне татко. Може би вече е било късно, защото в мен завинаги останаха вплетени няколко представи – че баща ми е величествен мъж, че всеки величествен мъж контролира своя дом, както намери за добре (а обикновено това, което е добре за него, е добре само за него, не и за останалите членове на семейството, но ние ще мълчим), че жената и особено жената-майка е длъжна да търпи (заради детето), че в крайна сметка няма по-добра реалност. Бях вече голяма, когато майка ми престана да търпи. Аз жлъчно я обвиних за това. По-късно си намерих мъж, който повтаряше изреченията на моя баща. „Какво правя с моята жена си е моя работа“, „Аз съм я създал (дъщерята, мен), аз ще я убия“, „По-умен мъж от мен в държавата няма“ и т.н.

Тогава схванах. Не просто простих на майка ми, но искрено се изумих колко време беше издържала тя и как аз искам да избягам преди дори да са минали трите години, предопределени от Бегбеде. А дали ако тя си беше тръгнала по-рано, аз щях да съм свободна от този модел и нямаше да си избера същия тип деспотичен, контролиращ и груб мъж?

Истината е, че обществото ни сякаш е толерантно към насилието. Особено когато е в семейството, сред интимни партньори. Много са хората, които ще ти кажат, че „мъжете са си такива“. Ще ти изброят колко „ползи“ имаш от този партньор и ще ти дадат всякакви съвети как да притъпиш болката. Ще говорят и ще споделят собствените си страхове, които ще се сливат с твоите… Всичко ще работи срещу промяната. Срещу неизвестното начало. Ще те спира. Ще ти напомня, че не си била сама досега и навярно не знаеш как да се справяш с живота. Или пък си била, но опитът е бил горчив.

Въпреки страховете си, си длъжна да опиташ! Дължиш го на себе си и децата си (ако имаш такива). Като всяко ново начало и това ще е трудно. Но няма да е непосилно и няма да си застрашена. Физически. Направиш ли крачка напред, в бъдеще ще се убедиш сама, че си постъпила правилно. Защото съвсем скоро, след като физически се отдалечиш от партньора си, когато спреш да го чуваш и виждаш, мислите ти ще се прояснят и постепенно страхът ще отстъпи.